Изграждане и промени на на представите за революция и война: Българският случай .

Sažetak

Преплетените представи за война и революция са конструирани и непрекъснато еволюират. Статията проследява някои аспекти от този процес в менталностите на българите от 19. и 20. в., като се опитва да ги разглежда в балкански контекст.
За дълъг период от време (1396–1878) отсъствието на „своя“ държава определя първоначалния негативен образ на войната. Войните между Русия и Османската империя пораждат надежди за независимост сред част от елита. Идеята за революция възниква през 60-те и 70-те години на 19. в. Литературата активно участва в този процес, а Априлското въстание (1876) започва да бъде представяно като „революция“ през последните десетилетия на века. Двете понятия са примесени след Руско-турската война (1877–1878), особено в по-новите ѝ интерпретации. Новоучреденото Княжество България изпитва постоянна заплаха (реална или въобразена) от османска инвазия, но е въвлечено в конфликт със Сърбия (1885), който поражда изцяло положителни образи на патриотична война. Този образ продължава и след Първата (1912–1913) и Втората
(Междусъюзническата) война (1913). Поражението във втората поставя начало на промяна: от нещо „патриотично“ към друго, свързано преди всичко със страдания на обикновените хора. Тази постепенна промяна се задълбочава след Първата световна война (1914–1918). Представите за революция по-рано обикновено свързана с миналото (1876, 1878), също се променя и започва по-категорично да се свързва с бъдещето.